Installation guide (Български)

From ArchWiki

This article or section needs to be translated.

Notes: Despite the update on 2021-07-13, this page is mainly untouched since 2018-12-08. (Discuss in Talk:Installation guide (Български))

Тази страница е ръководство за исталирането на Arch Linux от “живия“ диск зареден от официалния инсталационен образ. Преди инсталиране е препорачително да погледнете често задаваните въпроси. За нормите използвани в този документ вижте Help:Reading. В частност , примери форматирани с курсив трябва да бъдат заменени.

За по обстойни иструкции вижте съответните ArchWiki страници или man page ръководства на самите програми, връзки и за двете от които са налични на тази страница. При нужда от помощ може да се обърнете към чат-а или да оставите своите въпроси във форума.

Arch Linux би трябвало да работи на всяка x86_64 съвместима машина с поне 512 MB RAM. Основна инсталация с всички пакети от група base може да заеме по-малко от 800 MB of дисково пространство. Тъй като инсталационният процес трябва да вземе пакети от външни хранилища, това ръководство приема, че е налична работеща интернет връзка.

Преди инсталацията

Ще откриете инсталационния диск и съпътстващите го GnuPG подписи на Download страницата.

Проверете подписите

Преди да използвате диска е препоръчително да проверите подписите му, особено когато е свален от HTTP mirror, изтеглянията от който могат да бъдат променени.

На система с инсталиран GnuPG, го направете сваляйки PGP signature (под Checksums) в папката с ISO файла, и потвърждавайки го с gpg --keyserver pgp.mit.edu --keyserver-options auto-key-retrieve --verify archlinux-<версия>-x86_64.iso.sig.

Като алтернатива, изпълнете pacman-key -v archlinux-<version>-x86_64.iso.sig от съществуваща Arch Linux инсталация като root.

Note:
  • Самият подпис може да бъде манипулиран ако е свален от mirror, от колкото от archlinux.org като отгоре. В този случай, потвърдете че публичният ключ, който се използва да се декодира подписа, е подписан от друг, достоверен ключ. Командата gpg ще ви даде отпечатъка на публичният ключ.
  • Друг начин да се потвърди автентичността на подписа е да се потвърди че отпечатъка на публичният ключ е същият като този използван от разработчикът на Arch Linux който е подписал ISO файлът. Вижте Wikipedia:Public-key_cryptography за повече информация за процесът с публични ключове за удостоверяване на ключове.

Включете живата среда

„Живата“ среда може да бъде включена от USB флашка, компакт диск или по мрежа с PXE. За други инсталационни начини, вижте Category:Installation process.

  • За да изберете носителя с Arch, вероятно трябва да натиснете клавиш по време на автоматичения тест при включване. Погледнете ръководството на дънната платка на компютъра Ви за повече информация.
  • Щом се появи менюто на Arch, изберете Boot Arch Linux и натиснете Enter за да влезете в инсталационната среда.
  • Вижте README.bootparams за списък с boot параметри, и x86_64 за списък с включените пакети.

Ще бъдете логнати в първата виртуална конзола като root потребител със Zsh шел.

За да смените с друга конзола — например, за да видите това ръководство с ELinks по време на инсталацията — натиснете клавишната комбинация Alt+стрелка. За да редактирате конфигурационни файлове, използвайте nano, vi или vim.

Изберете клавиатурна подредба

Първоначално избраната конзолна клавиатурна подредба е US. Други достъпни оформления могат да бъдат изброени с:

# ls /usr/share/kbd/keymaps/**/*.map.gz

За да промените клавиатурата добавете името на файла ѝ към loadkeys(1), пропускайки пътя и разширението. Например, за да изберете германска клавиатурна подредба:

# loadkeys de-latin1

Конзолните шрифтове се намират в /usr/share/kbd/consolefonts/ и се избират със setfont(8).

Проверете boot режима

Ако е избран UEFI режим на UEFI дънна платка, Archiso ще включи Arch Linux чрез systemd-boot. За да проверите това, проверете efivars директорията:

# ls /sys/firmware/efi/efivars

Ако директорията не съществува, системата може да зареди в BIOS или CSM режим. Проверете ръководството на дънната ви платка за детайли.

Свързване с интернет

Инсталационният образ включва dhcpcd за жична връзка при включване. Връзката може да бъде потвърдена с ping:

# ping archlinux.org

Ако връзка не е достъпна, stop dhcpcd със systemctl stop dhcpcd@interface където interface може да бъде tab-completed. Продължете с настройването на мрежата според Network configuration.

Обновяване на системния часовник

Използвайте timedatectl(1) за да се уверите, че системният часовник е точен:

# timedatectl set-ntp true

За да проверите състоянието на услугата, използвайте timedatectl status.

Разделяне на дялове

Разпознатите от системата твърдите дискове са показани като /dev/sda или /dev/nvme0n1 (block устройства). За да ги видите използвайте lsblk или fdisk.

# fdisk -l

Резултати завършващи на rom, loop или airoot могат да бъдат игнорирани.

Следните дялове са необходими за избраното устройство:

Note: Swap може да бъде отделен дял или файл.

За да промените таблицата на дяловете, използвайте fdisk или parted.

# fdisk /dev/sda

Вижте Partitioning за повече информация.

Note: Ако искате да създадете устройство за LVM, disk encryption или RAID, направете това сега.

Форматиране на дяловете

Щом дяловете са създадени, всеки трябва да бъде форматиран в съответната файлова система. Например, за да форматирате дяла root на /dev/sda1 с ext4, използвайте:

# mkfs.ext4 /dev/sda1

Ако създадохте дял за swap (например /dev/sda3), включете го с mkswap:

# mkswap /dev/sda3
# swapon /dev/sda3

Вижте Създаване на файлова система за детайли.

Включване на файловите системи

Включете файловата система на дяла root към /mnt, например:

# mount /dev/sda1 /mnt

Създайте точки на качване за други дялове и ги включете подобаващо:

# mkdir /mnt/boot
# mount /dev/sda2 /mnt/boot

genfstab(8) ще открие качени файлови системи и суап място.

Инсталиране

Избиране на източник

Исталационните пакети трябва да бъдат изтеглени от mirror сървъри, които са описани в /etc/pacman.d/mirrorlist. На “живата“ система, всички източници са включени и подредени по скорост и времето необходимо за синхронизирането им, когато е бил създаден инсталационният образ.

Колкото по-високо в списъка е източник, толкова по-скоро ще бъде използван при сваляне на пакет. Вероятно бихте искали да редактирате файла, като преместите географски по-близките източници най-горе в списъка, въпреки че и други фактори могат да повлият.

По-късно този файл ще бъде копиран от pacstrap, затова е добре да ги подредите правилно.

Инсталиране на основни пакети

Използвайте скрипта pacstrap(8) за да инсталирате групата base пакети:

# pacstrap /mnt base

Тази група не включва всичко налично на “живата“ инсталация, като btrfs-progs или определени безжични фърмуеари; вижте включените пакети за сравнение.

За да инсталирате пакети и други групи като base-devel, добавете имената им след pacstrap (разделени с интервал) или с индивидуални pacman команди след стъпката #Chroot.

Настройване на системата

Fstab

Генерирайте fstab файл (използвайте -U или -L за UUID или надпис):

# genfstab -U /mnt >> /mnt/etc/fstab

След това проверете съдържанието на изходящия файл в /mnt/etc/fstab и редактирайте в случай на грешка.

Chroot

Change root в новата система:

# arch-chroot /mnt

Времева зона

Настройте времевата зона с:

# ln -sf /usr/share/zoneinfo/Region/City /etc/localtime

Използвайте hwclock(8) за да създадете /etc/adjtime:

# hwclock --systohc

Тази команда очаква часовника на устройството да бъде UTC. Вижте System time#Time standard за детайли.

Локализиране

Махнете # пред en_US.UTF-8 UTF-8, както и от други нужни локализации в /etc/locale.gen и ги създайте с командата:

# locale-gen

Настройте променливата LANG в locale.conf(5), например:

/etc/locale.conf
LANG=en_US.UTF-8

Ако сте променили подредбата на конзолната клавиатура, може да направите промените постоянни във vconsole.conf(5):

/etc/vconsole.conf
KEYMAP=de-latin1

Настройване на мрежи

Създайте hostname файла:

/etc/hostname
моето-хост-име

Добавете го и в hosts(5) файла:

/etc/hosts
127.0.0.1	localhost
::1		localhost
127.0.1.1	моето-хост-име.localdomain	моето-хост-име

Ако системата е с постоянен IP адрес, то той трябва да бъде използван вместо 127.0.1.1.

Завършете мрежовото настройване на току що инсталираната среда.

Initramfs

Съдаването на нов initramfs обикновено не е необходимо, защото mkinitcpio е бил задействан от инсталирането на пакета linux при извършването на pacstrap скрипта.

При специални случаи, променете mkinitcpio.conf(5) файла и създайте initramfs образ с командата:

# mkinitcpio -p linux

Root парола

Създайте root парола с:

# passwd

Boot loader

Linux-съвместим boot loader трябва да бъде инталиран за да включите Arch Linux. Вижте Arch boot process#Boot loader за да изберете някой от предоставените.

Ако разполагате с Intel или AMD процесор, включете microcode обновления.

Рестартиране

Напуснете chroot средата като напишете exit или като натиснете Ctrl+D.

Също така може да изключите всички дялове с umount -R /mnt: това позволява да забележите "заети" дялове, ако има такива и да намерите причината за това с командата fuser(1).

Накрая рестартирайте машината като напишете reboot: всеки все още включен дял ще бъде автоматично изключен от systemd. Не забравяйте да извадите инсталационния носител, след което се впишете в новата система с root потребителя.

След инсталиране

Вижте основни препоръки за насоки в поддръжка и след инсталационни ръководства (като включване на графична среда, звук или тъчпад).

За списък с програми, които биха ви заинтересовали, вижте List of applications.